1 jul 2021, 23:00

На теб, която си в мен ...

  Poesía
685 0 2

 

 

 

Посланията твои влюбено-нежни

говорят ми тъй топло и предано.

В душата ми вихриш виелица снежна.

Тръпен чета те в тиха безнадеждност.

Лъхат ме желаните твои аромати

в мъжката моя затихваща есен

и напомнят ми най-арогантно

колко от мен далече си

и как обречен съм

да те любя само със песен ...

Обич моя, мой празник!

Сливам се с теб,

в прегръдка душевна унесен ...

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...