Посланията твои влюбено-нежни
говорят ми тъй топло и предано.
В душата ми вихриш виелица снежна.
Тръпен чета те в тиха безнадеждност.
Лъхат ме желаните твои аромати
в мъжката моя затихваща есен
и напомнят ми най-арогантно
колко от мен далече си
и как обречен съм
да те любя само със песен ...
Обич моя, мой празник!
Сливам се с теб,
в прегръдка душевна унесен ...
© Валентин Василев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
