12.01.2016 г., 21:59 ч.

На теб, моя ласкава 

  Поезия » Любовна
479 0 0
Събуждам се – усещам те до мене –
спонтанна, жива и неизтощима.
И моля се да бъдат удължени
секундите щастливи, щом те има.
Прегръдка всяка с теб поражда нова,
целувката говори: „Не ме пускай!
Накрай света да дойда съм готова,
щом с мене ти си – нежен, мил и чувствен.”
Попивала на любовта лъчите,
не знаеш що са хладина и злоба.
Закона спазваш ти на Афродита –
животът синоним да е на обич.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Предложения
  • И тази нощ осъмна на паважа невръстен просяк, сред мъгла и киша. Разтърка сънено очите влажни, сълзи...
  • Когато пак се преродя, ще бъде всичко по-различно! Дали ще има и следа от моята сегашна личност? Жив...
  • Душата ми се скита полугола, посипана със цвят от мандарина, загледана далече в хоризонта - върви и ...

Още произведения »