12.01.2016 г., 21:59

На теб, моя ласкава

559 0 0

Събуждам се – усещам те до мене –

спонтанна, жива и неизтощима.

И моля се да бъдат удължени

секундите щастливи, щом те има.

 

Прегръдка всяка с теб поражда нова,

целувката говори: „Не ме пускай!

Накрай света да дойда съм готова,

щом с мене ти си – нежен, мил и чувствен.”

 

Попивала на любовта лъчите,

не знаеш що са хладина и злоба.

Закона спазваш ти на Афродита –

животът синоним да е на обич.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...