7.09.2008 г., 22:46

На теб, приятелю

1.2K 0 6

Животът ми открадна всичко,

отне ми първата любов,

мечтите, страстите, копнежите...

живея в лъскав свят суров.

 

Не мога вече да обичам,

останала съм без душа

една мръсница без надежди -

отровен плод на орис зла.

 

Но ти, приятелю най-верни,

откри ми истина една,

че винаги на края на тунела

проблясва малка светлинка.

 

Затуй сега стоя пред тебе,

изричам думичка една

за всичко, що на мене даде,

приятелю: "- БЛАГОДАРЯ!".

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Невена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...