7.09.2008 г., 22:46

На теб, приятелю

1.2K 0 6

Животът ми открадна всичко,

отне ми първата любов,

мечтите, страстите, копнежите...

живея в лъскав свят суров.

 

Не мога вече да обичам,

останала съм без душа

една мръсница без надежди -

отровен плод на орис зла.

 

Но ти, приятелю най-верни,

откри ми истина една,

че винаги на края на тунела

проблясва малка светлинка.

 

Затуй сега стоя пред тебе,

изричам думичка една

за всичко, що на мене даде,

приятелю: "- БЛАГОДАРЯ!".

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Невена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...