На тези с имената на цветя
Обичам пътя и пътеките далеко.
През нощ пътувам около света.
И трябва да призная,
Аз завиждам леко
На хора с имената на цветя.
Те могат всичко и омразата е чужда
Говорят, и с дъжда и с вечността.
Раздават нежност,
А от нея имат нужда,
Все пак и те самите са цветя.
Понякога е трудно да растеш в скалата
Или снага да извисиш в снега,
Но никнат, раснат
Силни са цветята
И хората със тези имена.
Намират себе си, по-лесно им е някак
На тези с имената на цветя.
Било е винаги, сега
И по нататък
От цвете да започва любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисер Бойчев Всички права запазени
