tanq_mezeva (Таня Мезева)
1528 21149
3.10.2018 г., 0:08 ч.

На Тихчо 

  Поезия » Друга
647 6 13

Десетки стихове за теб написах,
десетки също продиктува ти,
но болката, така и не кандиса,
да спре в душата, рожбо, да гори.

 

Опитвах се, опитвам постоянно
любов да давам, кули да градя,
и вятърните мелници синхронно,
с духът си само, смело да въртя.

 

Та бурите чрез тях да омагьосам
и после да ги впрягам във борба
с живота, що съдбата ми жигоса,
и с личното си чувство за вина.

 

Дали се справям, питам ежедневно, 
на злото да отвръщам със добро,
смирено да приемам всяко следно
и с вяра, че от Бога е дошло.

 

Но знам едно, ти винаги си с мене,
изпращаш ми лечебна светлина,
дори когато болка ме превземе,
чрез нея аз се уча да летя.

 

30.09.2018 г.

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??