Oct 3, 2018, 12:08 AM

На Тихчо 

  Poetry » Other
716 6 12

Десетки стихове за теб написах,
десетки също продиктува ти,
но болката, така и не кандиса,
да спре в душата, рожбо, да гори.

 

Опитвах се, опитвам постоянно
любов да давам, кули да градя,
и вятърните мелници синхронно,
с духът си само, смело да въртя.

 

Та бурите чрез тях да омагьосам
и после да ги впрягам във борба
с живота, що съдбата ми жигоса,
и с личното си чувство за вина.

 

Дали се справям, питам ежедневно, 
на злото да отвръщам със добро,
смирено да приемам всяко следно
и с вяра, че от Бога е дошло.

 

Но знам едно, ти винаги си с мене,
изпращаш ми лечебна светлина,
дори когато болка ме превземе,
чрез нея аз се уча да летя.

 

30.09.2018 г.

 

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??