На Тихчо
Десетки стихове за теб написах,
десетки също продиктува ти,
но болката, така и не кандиса,
да спре в душата, рожбо, да гори.
Опитвах се, опитвам постоянно
любов да давам, кули да градя,
и вятърните мелници синхронно,
с духът си само, смело да въртя.
Та бурите чрез тях да омагьосам
и после да ги впрягам във борба
с живота, що съдбата ми жигоса,
и с личното си чувство за вина.
Дали се справям, питам ежедневно,
на злото да отвръщам със добро,
смирено да приемам всяко следно
и с вяра, че от Бога е дошло.
Но знам едно, ти винаги си с мене,
изпращаш ми лечебна светлина,
дори когато болка ме превземе,
чрез нея аз се уча да летя.
30.09.2018 г.
© Таня Мезева All rights reserved.
Радвам се, че и ти все още си тук и мога да те чета. Поздрави!
