Десетки стихове за теб написах,
десетки също продиктува ти,
но болката, така и не кандиса,
да спре в душата, рожбо, да гори.
Опитвах се, опитвам постоянно
любов да давам, кули да градя,
и вятърните мелници синхронно,
с духът си само, смело да въртя.
Та бурите чрез тях да омагьосам
и после да ги впрягам във борба
с живота, що съдбата ми жигоса,
и с личното си чувство за вина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up