Yuri (Yuri Yovev)
599 7904
16.04.2018 г., 12:41 ч.

На Тони 

  Поезия » За деца
1331 4 12

Помня Моят малък Тончо –

беше точно пет години.

Той си имаше камионче

и не искаше “градини”!

 

Все си ровеше по плажа –

беше палав, буен, шумен,

а аз се мъчех да му кажа:

– Сине мой, бъди разумен!

 

Помня – тръгнахме да учи

в първи клас и първи срок.

Исках много да сполучи –

бях със него често строг!

 

И той започна да минава 

в класове и в паралелки.

Всичко беше му забавно,

често късаше фланелки!

 

Но ето... че в девети клас

Тончо стана – Моят Тони!

Пак не слушаше във час,

пак харесваше камиони!

 

С пот решаваше задачи –

беше здравичко дете!

Той не можеше да плаче –

като истинско момче...

 

И Тони стана момък снажен,

дръпна някак изведнъж...

Гаджето веднъж показа,

каза: – Тати, станах Мъж!

 

Аз за миг не му повярвах,

зяпнах в Моето... Момче!

Как на времето да вярвам –

то препуска, не тече!

 

Но погледнах със сърцето

в сребърното огледало –

Там със сигурност в лицето

времето не беше спряло!

 

Там със сигурност в косите

беше паднал много сняг –

Там и бръчки край очите

бяха си открили бряг!

 

Гледах... сбръчканият Татко

на порасналия... Тони,

и в миг поисках и нататък

да купувам пак камиони!

 

Да говоря пак с морето –

там сред пясъчните дюни!

Да празнува в мен Детето

с Тончо пак на първи юни!

© Yuri Yovev Всички права запазени

Юри Йовев

Произведението е участник в конкурса:

По пътя към света на големите »

9 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е,здравей от мен.Спомените са прекрасни,особенно когато не ги забравяме,а ги споделяме когато е необходимо!Един съвет,когато децата започнат да се справят с живота сами-то значи,че ние като родители сме си свършили задачата.Успех в конкурса и за напред!Аз също се включих в конкурса...
  • Съпреживявям и с благодарност за стиха - гласувам!
  • " Ах, как годы летят..." И децата растат.
    Поздравления! Успех!
  • Благодаря ти Гавраиле! Сигурен съм, че децата ни ще се справят по-добре от нас и нещата в България ще се оправят. Поздрави!
  • Децата са нашата надежда и следа в бъдещето.С удоволствие гласувах!
  • Иржи, благодаря ти! Права си - трябва да запазим детското в нас! Поздрави!
  • В порастналите си деца виждаме,че остаряваме....в годините,но в душата-не!Гласувам за теб,Юри!
  • Благодаря ти Надежда! Поздрави!
  • Благодаря ти Пепи! Много хубава тема си предложила! Поздрави!
  • Така е, времето препуска и в един момент осъзнавайки, че децата ни са пораснали, с носталгия се връщаме в спомени за отминалото им детство, за безвъзвратно отишлите си прекрасни години, когато сме били деца, заедно с децата си...Все пак, ти пожелавам да продължаваш да носиш детето в себе си, Юри! Тогава, годините са без значение...Много хубаво посвещение!
  • Благодаря ти Маргарита! Поздрави!
  • Давам глас за теб и Тончо!
Предложения
: ??:??