На Тони
Помня Моят малък Тончо –
беше точно пет години.
Той си имаше камионче
и не искаше “градини”!
Все си ровеше по плажа –
беше палав, буен, шумен,
а аз се мъчех да му кажа:
– Сине мой, бъди разумен!
Помня – тръгнахме да учи
в първи клас и първи срок.
Исках много да сполучи –
бях със него често строг!
И той започна да минава
в класове и в паралелки.
Всичко беше му забавно,
често късаше фланелки!
Но ето... че в девети клас
Тончо стана – Моят Тони!
Пак не слушаше във час,
пак харесваше камиони!
С пот решаваше задачи –
беше здравичко дете!
Той не можеше да плаче –
като истинско момче...
И Тони стана момък снажен,
дръпна някак изведнъж...
Гаджето веднъж показа,
каза: – Тати, станах Мъж!
Аз за миг не му повярвах,
зяпнах в Моето... Момче!
Как на времето да вярвам –
то препуска, не тече!
Но погледнах със сърцето
в сребърното огледало –
Там със сигурност в лицето
времето не беше спряло!
Там със сигурност в косите
беше паднал много сняг –
Там и бръчки край очите
бяха си открили бряг!
Гледах... сбръчканият Татко
на порасналия... Тони,
и в миг поисках и нататък
да купувам пак камиони!
Да говоря пак с морето –
там сред пясъчните дюни!
Да празнува в мен Детето
с Тончо пак на първи юни!
© Yuri Yovev All rights reserved.
