На този свят съм гост – без път, без карта,
без дом, където да се прибера.
Дошъл съм бос, със шепа светла вяра,
но с болката на хиляди света.
Очите ми събират дни и сенки,
прегръщат спомени без глас и плът.
Душата ми – измокрена от песни,
които в мрака пеела е с път.
Докосвам с длани всичко и изчезвам,
а в залеза оставям само прах.
И нека няма нищо, дето вземам –
една въздишка стига ми за страх. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация