На твоя взор водите тъмни
На твоя взор водите тъмни
На твоя взор водите тъмни
дъха ми спират до зори...
Все тъй си в мислите ми сънни,
не знам дали е сън дори...
Сърцето блъска се натясно,
пак свеждам поглед с вид унил...
И чувствам, чувствам все по-ясно –
така ми липсва моят мил...
На моя сън тревите злачни
с листа ме галят и шептят...
Докосвам сенките им мрачни,
цветя в косите ми дъхтят...
Но ти, целувай ме, не спирай...
И нищо, че е сън това...
Луната или мен – избирай!
Едва дочувам те... едва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
