На тъмно
Във `ъглите на твоите мълчания
е тъмно. И не мога да те видя.
А пеперудените разстояния
скъсяват всеки опит за обида.
Заспало е съчувствието в цвете.
Луната тази нощ изгря двурога.
И аз обяздвам диво ветровете,
защото ме боли до изнемога.
Мечтите срутиха се безнадеждно,
а спомените мъртви се родиха.
Вали в съня изпепелена нежност,
тъгата е като въздишка тиха.
Единствено над лявото ти рамо
една звезда умислена наднича.
Тя идва кротко да ти каже само,
че през сълзù дори ще те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени