23.10.2015 г., 9:29

На тъмно

623 0 0

Във `ъглите на твоите мълчания 

е тъмно. И не мога да те видя.

А пеперудените разстояния

скъсяват всеки опит за обида.

 

Заспало е съчувствието в цвете.

Луната тази нощ изгря двурога.

И аз обяздвам диво ветровете,

защото ме боли до изнемога.

 

Мечтите срутиха се безнадеждно,

а спомените мъртви се родиха.

Вали в съня изпепелена нежност,

тъгата е като въздишка тиха.

 

Единствено над  лявото ти рамо

една звезда умислена наднича.

Тя идва кротко да ти каже само,

че през сълзù  дори ще те обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...