Във `ъглите на твоите мълчания 

е тъмно. И не мога да те видя.

А пеперудените разстояния

скъсяват всеки опит за обида.

Заспало е съчувствието в цвете.

Луната тази нощ изгря двурога.

И аз обяздвам диво ветровете,

защото ме боли до изнемога.

Мечтите срутиха се безнадеждно,

а спомените мъртви се родиха.

Вали в съня изпепелена нежност,

тъгата е като въздишка тиха.

Единствено над  лявото ти рамо

една звезда умислена наднича.

Тя идва кротко да ти каже само,

че през сълзù  дори ще те обичам.