На улица "Живот" се срещнах с тебе.
В кафе "Случайност", късно, през нощта.
Една китара свиреше във мрака
и ти на дансинга ме дръпна за ръка...
А после следваха целувки, думи, вопли,
но помня, че усмихвах се до заранта.
Една мечта изстрадана ти дадох,
получих пристан в твоята ръка.
Но сутринта си тръгна, не остави
ни слънцето, ни звънкия си смях,
а част от себе си в дланта поставих
да ме намериш пак във този свят...