На улица "Живот" се срещнах с тебе.
В кафе "Случайност", късно, през нощта.
Една китара свиреше във мрака
и ти на дансинга ме дръпна за ръка...
А после следваха целувки, думи, вопли,
но помня, че усмихвах се до заранта.
Една мечта изстрадана ти дадох,
получих пристан в твоята ръка.
Но сутринта си тръгна, не остави
ни слънцето, ни звънкия си смях,
а част от себе си в дланта поставих
да ме намериш пак във този свят...
© Неличка All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
