На улица "Живот" се срещнах с тебе.
В кафе "Случайност", късно, през нощта.
Една китара свиреше във мрака
и ти на дансинга ме дръпна за ръка...
А после следваха целувки, думи, вопли,
но помня, че усмихвах се до заранта.
Една мечта изстрадана ти дадох,
получих пристан в твоята ръка.
Но сутринта си тръгна, не остави
ни слънцето, ни звънкия си смях,
а част от себе си в дланта поставих
да ме намериш пак във този свят...
© Неличка All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
