25 мая 2011 г., 00:28

На улица "Живот"

1.4K 0 7

На улица "Живот" се срещнах с тебе.

В кафе "Случайност", късно, през нощта.

Една китара свиреше във мрака

 и ти на дансинга ме дръпна за ръка...

 

А после следваха целувки, думи, вопли,

но помня, че усмихвах се до заранта.

Една мечта изстрадана ти дадох,

получих пристан в твоята ръка.

 

Но сутринта си тръгна, не остави

ни слънцето, ни звънкия си смях,

а част от себе си в дланта поставих

да ме намериш пак във този свят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...