valcanyon (Валентин Миленов)
786 1821
16.08.2023 г., 16:58 ч.  

На улицата 

  Поезия » Философска, Гражданска
362 1 2
            На улицата 

 

 

Лежи поетът на улицата сам сега,

потънал в кърви, но защитил честта!

Честта на една обикновена красива жена,

нападната, но останала с горда снага. 

 

Лежи и покрай него стиховете му слова,

стихове за живота, битието ни и любовта.

Запазил жената, запази ѝ поетът честта,

лежи и си мисли той за смисъла на живота!

 

Лежи поетът и гледа до него красивата жена,

боли го от раните му, боли го неговата душа.

Защо така се промениха за жалост хората,

има само злоба и завист, няма я вече обичта.

 

Над него, навела се жена, милва неговата коса,

спасената от поета девойка сякаш от приказката.

Погали лицето му нежно, целуна неговата ръка,

събра стиховете му, неговите рожби за любовта!

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Моето ново стихотворение.
  • “Защо ли хората враждуват
    отдавна питам в мрака?
    Защо на улицата вчера
    един човек заплака?”

    Робърт Алън Цимерман

    Това беше от поредицата “Поети с китара”, книжка с малка плоча. Звучи ми като да е превод на Георги Рупчев. Тома Спространов пишеше уводите.
Предложения
: ??:??