2.04.2010 г., 11:24 ч.

На В. Ханчев 

  Поезия » Оди и поеми
999 0 5

 Няма те!

Ала ме  повяваш

с аромата на уханен липов цвят

всяка сутрин на прозореца, от  който

тъй далече съм от твоя град...

 

Няма те.

Ала те измислям

в спомена за улица,

която няма край,

по асфалта от гранитно сиво -

някак весел и засмян.

 

Няма те

във  мойта  малка стая

с бюро, огледало и едно легло,

ала те чувам  и често те повтарям

под завивките с фенерче

                       в моя послеслов.

 

Няма те.

Ала те има

в усмивката, с която те чета,

в погледите, дето слушат,

в бръчките на толкова лица.

 

Има те, защото си потребен

с думите на вечния поет.

 

Има те,

за да останеш

завинаги и след...

 

© Венета Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хубав стил и изказ жалко че не си спечелила
  • Благодаря много! Това стихотворение го написах за конкурса "Веселин Ханчев", където всяка година печелят стихове в свободен стил...Това беше моят опит за свободен стил...Не спечелих, но се радвам че на вас ви хареса
  • Прекрасен финал!Продължавай все така...Поздравления!
  • Хубаво стихо си написала за един голям поет! Дерзаи!
  • За първи път те чета, но ми хареса!
    Дерзай и успех!
    (И - с Арихо)
Предложения
: ??:??