На В. Ханчев
Няма те!
Ала ме повяваш
с аромата на уханен липов цвят
всяка сутрин на прозореца, от който
тъй далече съм от твоя град...
Няма те.
Ала те измислям
в спомена за улица,
която няма край,
по асфалта от гранитно сиво -
някак весел и засмян.
Няма те
във мойта малка стая
с бюро, огледало и едно легло,
ала те чувам и често те повтарям
под завивките с фенерче
в моя послеслов.
Няма те.
Ала те има
в усмивката, с която те чета,
в погледите, дето слушат,
в бръчките на толкова лица.
Има те, защото си потребен
с думите на вечния поет.
Има те,
за да останеш
завинаги и след...
© Венета Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
хубав стил и изказ жалко че не си спечелила
-
Благодаря много! Това стихотворение го написах за конкурса "Веселин Ханчев", където всяка година печелят стихове в свободен стил...Това беше моят опит за свободен стил...Не спечелих, но се радвам че на вас ви хареса
-
Прекрасен финал!Продължавай все така...Поздравления!
-
Хубаво стихо си написала за един голям поет! Дерзаи!
-
За първи път те чета, но ми хареса!
Дерзай и успех!
(И - с Арихо)
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
