На В.К.

15.12.2006 г., 12:40 ч.

Поезия

5.0 / 5

683 0 9

Дали си тежко окована в спомени,
на миналото към скалите страшни,
или летиш, като дърво от корена
изтръгнато от ветровете прашни,
ти все звучиш красиво и лирично -
поне за мене, плахия лаик -
разкриваш хоризонти поетични
и с радост те чета, като класик.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

По пътя на Шамбала или Заветът на архатите
Нощ

Нощта е тъй тиха и всичко заспива. Умората тегне от летния зной! Аз искам, любима, да бъдеш щастлива...
* * *

В зеленото на моите очи все още онзи тъжен спомен диша. След счупено - лепеното личи и връзвам си ръ...
Сънувам те

Сънувах дом. И ти дойде. Бе топло, светло и уютно. Постлахме си вечерното небе и пожелахме да е късн...

Още произведения »