Нощта е тъй тиха и всичко заспива.
Умората тегне от летния зной!
Аз искам, любима, да бъдеш щастлива
във нощ като тази на мир и покой!
Сред дивна природа далеч в планината,
да слушаме двама щурците в нощта.
Звезди да танцуват над нас в небесата,
сърцата ни в ритъм да са с любовта!
А скитникът вятър коси да развява,
в очи да припламват златисти слънца...
Луната да свети, да ни вдъхновява...
Две топли, щастливи, пламтящи сърца!
21,10 ч., 30 юни 2013
("Повеите на любовта" - първа книга)
© Иванъ Митовъ Всички права запазени