27.11.2024 г., 6:23

На вечеря с муза

340 1 0

Не ми се отдава добре

стихове сложни да пиша.

Уж е просто, като две по две,

а, май често издишам.

Затуй, музата своя 

на вечеря поканих сега.

Та, учтиво да я помоля,

Поет велик да ме направи тя!

А музата, нали е богиня,

и страда от женска суета.

Ме запита коварно- мило:

- Коя е най- красива на света?

Леле мамо ! Егати капана .

Каквото и да кажа,

валат ще остана.

И рекох хитро и леко витиевато:

- О, музо прекрасна, разбира се,

ти си красива като утринна зора!

Но сред жените на земята,

най красива е моята жена.

 

Ужас последва. Музата се разфуча.

Покривката събори, замери ме 

с лазаня.

И ми заповяда на вечеря никога вече

да не я каня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...