27.11.2024 г., 6:23

На вечеря с муза

342 1 0

Не ми се отдава добре

стихове сложни да пиша.

Уж е просто, като две по две,

а, май често издишам.

Затуй, музата своя 

на вечеря поканих сега.

Та, учтиво да я помоля,

Поет велик да ме направи тя!

А музата, нали е богиня,

и страда от женска суета.

Ме запита коварно- мило:

- Коя е най- красива на света?

Леле мамо ! Егати капана .

Каквото и да кажа,

валат ще остана.

И рекох хитро и леко витиевато:

- О, музо прекрасна, разбира се,

ти си красива като утринна зора!

Но сред жените на земята,

най красива е моята жена.

 

Ужас последва. Музата се разфуча.

Покривката събори, замери ме 

с лазаня.

И ми заповяда на вечеря никога вече

да не я каня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...