Не ми се отдава добре
стихове сложни да пиша.
Уж е просто, като две по две,
а, май често издишам.
Затуй, музата своя
на вечеря поканих сега.
Та, учтиво да я помоля,
Поет велик да ме направи тя!
А музата, нали е богиня,
и страда от женска суета.
Ме запита коварно- мило:
- Коя е най- красива на света?
Леле мамо ! Егати капана .
Каквото и да кажа,
валат ще остана.
И рекох хитро и леко витиевато:
- О, музо прекрасна, разбира се,
ти си красива като утринна зора!
Но сред жените на земята,
най красива е моята жена.
Ужас последва. Музата се разфуча.
Покривката събори, замери ме
с лазаня.
И ми заповяда на вечеря никога вече
да не я каня.
© Живко Делчев Всички права запазени