Не ми се отдава добре

стихове сложни да пиша.

Уж е просто, като две по две,

а, май често издишам.

Затуй, музата своя 

на вечеря поканих сега.

Та, учтиво да я помоля,

Поет велик да ме направи тя!

А музата, нали е богиня,

и страда от женска суета.

Ме запита коварно- мило:

- Коя е най- красива на света?

Леле мамо ! Егати капана .

Каквото и да кажа,

валат ще остана.

И рекох хитро и леко витиевато:

- О, музо прекрасна, разбира се,

ти си красива като утринна зора!

Но сред жените на земята,

най красива е моята жена.

Ужас последва. Музата се разфуча.

Покривката събори, замери ме 

с лазаня.

И ми заповяда на вечеря никога вече

да не я каня.