нмг (Надежда Маринова ) нмг (Надежда Маринова )
245
7.04.2010 г., 13:45

* * * На Веси

728 0 3

 

* * *

          На Веси

 

Ей, мъничко бебе,

кога ми остава време

да пиша за тебе...

А искам да пиша,

а мога да пиша;

защото чрез тебе

светът още диша -

чрез твоя поглед,

усмивка, ръчичики;

чрез двете маслинки -

твойте очички;

чрез всеки трепет

и порив, и сила

светът още диша,

рожбичко мила...

 

А ние се лутаме -

зрели, големи -

слепи - в болно

обществено бреме...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0