* * *
На Веси
Ей, мъничко бебе,
кога ми остава време
да пиша за тебе...
А искам да пиша,
а мога да пиша;
защото чрез тебе
светът още диша -
чрез твоя поглед,
усмивка, ръчичики;
чрез двете маслинки -
твойте очички;
чрез всеки трепет
и порив, и сила
светът още диша,
рожбичко мила...
А ние се лутаме -
зрели, големи -
слепи - в болно
обществено бреме...
© Надежда Маринова Все права защищены