"За среща с Бога няма как да закъснееш"
Вл. Висоцки
Бях точна, колкото можах.
И лутах се в полята заснежени,
посоката белееше едва,
но пак вървях с ожулени колене.
И бързах трябва да призная,
и падах в стръмния си път.
Но в лятото мечтая да остана,
бе тясна за сърцето мойта гръд.
Когато колесницата небесна
се спусне и до моя праг,
възторжена и безсловесна
ще се кача на този впряг.
За среща с Него
няма как да закъснея,
не се боя от грях и мъст.
Но нека песента си да допея -
молитва и приживе кръст.
© Христина Комаревска Всички права запазени