На воденицата
На воденицата
Хей Воденичарю,
м`оите `очи твои нека бидат
сомели го житото...
...Море невесто вода си немам-
не го мелам житото...
Народна Песен
-Бре Воденичарю, дърти мераклийо,
на невести млади ли не се насити?...
Давам ти очите си, хубост в тях да пиеш,
но едно те моля: Сомели го житото...
„Ех, Невесто хубава, гледаш дяволито,
като невестулки шават ти очите-
кой ли би отказал хубост да опита,
но вода си немам, не го мелам житото.”
-Бре Воденичарю, дърти мераклийо,
виждам го желанието, в погледа ти скритото
и с коси от свила аз ще те обвия,
но едно те моля: Сомели го житото...
„ Ех Невесто гиздава, със коси разрошени,
Вятърът подлуднал в тях самотен скита,
кой не би потънал в ласката разкошна,
но вода си немам- не го мелам житото.”
-Бре Воденичарю, дърти мераклия,
знам и мене искаш да прекараш в ситото,
ето ти снагата ми, с младостта вземи я,
после, ако дишаш: Сомели ми житото!...
„Ех Невесто писана, другимо наречена,
ей сега ще пусна вадата в коритото,
чакам те да дойдеш за любов довечера-
пък като си рекла, мелам го и житото!...”
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
