jollyroger (Коста Качев)
1544 16
30.06.2014 г., 10:21 ч.

На воденицата 

  Поезия » Друга
440 0 4

      На воденицата                

                      Хей Воденичарю,

                      м`оите `очи твои нека бидат

                      сомели го житото...

                     ...Море невесто вода си немам-

                     не го мелам житото...

                                 Народна  Песен

 

-Бре Воденичарю, дърти мераклийо,

на невести млади ли не се насити?...

Давам ти очите си, хубост в тях да пиеш,

но едно те моля: Сомели го житото...

 

„Ех, Невесто хубава, гледаш дяволито,

като невестулки шават ти очите-

кой  ли би отказал хубост да опита,

но вода си немам,  не го мелам житото.”

 

-Бре Воденичарю, дърти мераклийо,

виждам го желанието, в погледа ти скритото

и с коси от свила аз ще те обвия,

но едно те моля: Сомели го житото...

 

„ Ех Невесто гиздава, със коси разрошени,

Вятърът подлуднал  в тях самотен скита,

кой не би потънал в ласката разкошна,

но вода си немам- не го мелам житото.”

 

-Бре Воденичарю, дърти мераклия,

знам и мене искаш да прекараш в ситото,

ето ти снагата ми, с младостта вземи я,

после, ако дишаш: Сомели ми житото!...

 

„Ех Невесто писана, другимо наречена,

ей сега ще пусна вадата в коритото,

чакам те да дойдеш за любов довечера-

пък  като си рекла,  мелам го и житото!...”

 

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??