На времето в задъхания бяг
НА ВРЕМЕТО В ЗАДЪХАНИЯ БЯГ
На времето в задъхания бяг, един след друг изнизаха се дните,
в косите ми белеят преспи сняг и бръчки са прорязали очите,
но още нося в своето сърце - онази не изтляваща жарава
от ласките на твоите ръце, която нощите самотни сгрява!
На тръгване остави в бързината, усмивката, с която ме плени
и оттогава пари като огън, надеждата, че ще се върнеш ти!
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
