НА ВРЕМЕТО В ЗАДЪХАНИЯ БЯГ
На времето в задъхания бяг, един след друг изнизаха се дните,
в косите ми белеят преспи сняг и бръчки са прорязали очите,
но още нося в своето сърце - онази не изтляваща жарава
от ласките на твоите ръце, която нощите самотни сгрява!
На тръгване остави в бързината, усмивката, с която ме плени
и оттогава пари като огън, надеждата, че ще се върнеш ти!
Любомир Попов
© Любомир Попов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
