На всички, които уж съм обичала...
Изплъзва се. Бавно изтича
през пръстите ми, губи се в безкрая
чувството, че съм те обичала.
Изглежда просто с теб съм поиграла
на влюбени, на чувства, на желания.
Придавах смисъл на свойта сивота,
унесена в въздишки и възклицания,
подскачайки на повърхността.
Какво под нея има, аз не зная.
Но не изригвай показно свойта лава.
Не ме оставяй в тебе да дълбая.
В пръстите ми жарта се вкаменява.
15.08.2008г.
гр. Пловдив
през пръстите ми, губи се в безкрая
чувството, че съм те обичала.
Изглежда просто с теб съм поиграла
на влюбени, на чувства, на желания.
Придавах смисъл на свойта сивота,
унесена в въздишки и възклицания,
подскачайки на повърхността.
Какво под нея има, аз не зная.
Но не изригвай показно свойта лава.
Не ме оставяй в тебе да дълбая.
В пръстите ми жарта се вкаменява.
15.08.2008г.
гр. Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
