23.06.2023 г., 13:55

На второ място

735 0 0

Пак стъпил си на стълбицата горе,
до тебе вдясно аз, във дежа вю –
задъхан стигнал до финала втори,
а ти там вече даващ интервю.

Щом вкарваш гол и стадионът ечи,
навреме, значи, ти подадох пас.
Щом от трибуна произнасяш речи,
във кулоари съм ги писал аз.

И колкото фортуната да моля,
ще бъде изборът непроменен:
за мене – все поддържащата роля,
за теб – «Оскар», «Сезар» и що ли не.

Историята всекиго изпраща
на място според туй какво е дал:
теб – в краля-слънце с лъскавост крещяща,
а мене – в скромен, стар, сив кардинал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...