23 jun 2023, 13:55

На второ място

  Poesía » Otra
743 0 0

Пак стъпил си на стълбицата горе,
до тебе вдясно аз, във дежа вю –
задъхан стигнал до финала втори,
а ти там вече даващ интервю.

Щом вкарваш гол и стадионът ечи,
навреме, значи, ти подадох пас.
Щом от трибуна произнасяш речи,
във кулоари съм ги писал аз.

И колкото фортуната да моля,
ще бъде изборът непроменен:
за мене – все поддържащата роля,
за теб – «Оскар», «Сезар» и що ли не.

Историята всекиго изпраща
на място според туй какво е дал:
теб – в краля-слънце с лъскавост крещяща,
а мене – в скромен, стар, сив кардинал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...