Jun 23, 2023, 1:55 PM

На второ място

  Poetry » Other
734 0 0

Пак стъпил си на стълбицата горе,
до тебе вдясно аз, във дежа вю –
задъхан стигнал до финала втори,
а ти там вече даващ интервю.

Щом вкарваш гол и стадионът ечи,
навреме, значи, ти подадох пас.
Щом от трибуна произнасяш речи,
във кулоари съм ги писал аз.

И колкото фортуната да моля,
ще бъде изборът непроменен:
за мене – все поддържащата роля,
за теб – «Оскар», «Сезар» и що ли не.

Историята всекиго изпраща
на място според туй какво е дал:
теб – в краля-слънце с лъскавост крещяща,
а мене – в скромен, стар, сив кардинал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...