каменист сипей
отшелник прокуден изкачва
трудно и жадно
без надежда
без взор
не чака награда
нито признание
както винаги
сетни усилия
само позор
но е сигурен
връх ще намери
ще достигне
дори сред вълчи вой
ненагалена роза
сред ухание фино
със очи ще докосне
като слънцето той
стръмнините са доста
сипеи много
но на върха
красота не увяхва
и вечно ухае
дори неразлистена
в летния зной
© Чавдар Кунчев Всички права запазени