На върха на ново приятелство
На върха на ново приятелство
Сме сами
Полу-пияни
В стаите си
Ти си голяма картина
А аз прашен портрет
И по стените ни се веят паяжини
Натежали със годините
И е тъмно
Когато наложат вечерния час
Вървим бавно
И все пак се спъваме
И опипваме с ръце пред нас
Тъжно е когато имаме кой да ни обича
Но сме мразени
И когато ти ми кажеш че съм ти липсвал
Аз хващам нежно ръката ти
И пред телевизора
Гледаме свършека на света
Слепи като прилепи
Пристъпваме отвъд
На края на едно приятелство
Сме сами
И се оглеждаме плахо в огледалата си
И се учим наново да обичаме
08 юли 2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
