3.05.2009 г., 6:11 ч.  

На загуба 

  Поезия » Любовна
1611 0 24

 

На загуба

 

 

Не знам дали изглеждам по-спокоен,

защото ти избяга надалеч.

Приличам на един предаден воин,

изгубил своя щит и остър меч.

 

Не знам защо след толкова победи

залитам пак внезапно отегчен,

когато с друг разлепваш устни бледи

или сама осъмваш всеки ден.

 

Защо звучи наистина нелепо

и в тънките уши на моя кон,

че този дом без тебе не е крепост,

а само вехта кула от картон…

 

че всеки дълг без теб е страшно бреме,

а всеки щит - парче ръждив метал.

Затуй захвърлям стръвното си стреме

и чупя чаши в близкия локал.

 

Край мен разлистват погледи и устни,

пониква светъл непритворен смях.

Но от мига, когато ме напусна,

във този свят за всичко ослепях...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Неповторимата ти мъдрост, с която преосмисляш, преподреждаш и откриваш неподозирани значения в уж познати до болка неща...Всеки твой стих е преоткрита вселена от мисъл и емоция, които остават и теглят като пътища, по които никой още не е минавал...Разкошна поезия!
  • Много болка има тук , Бароне...дано е отшумяла вече....! Поздрави, благодаря , че се сещаш за мен !
  • !!!
  • Бях тук. Отново впечатлена! Поздрави.
  • Приличам на един предаден воин,

    изгубил своя щит и остър меч.

    ...
  • Харесах, Ивайло! Ослепяваме понякога, когато това, в което толкова дълго сме се взирали, го няма. Важно е душата ни да остане отворена другите важни неща около нас. Приятно ми е да те чета.
  • Поезия!
    Имаш ПОЩА!!
  • Данче,умееш да цениш Поезията и нейните трубадури. Поздравления!
  • Много хубаво! Умееш да въздействаш!
  • Много хубав стих.Чудесен.Поздрав
  • Невероятна поезия! Много ми въздейства!
  • Трогна ме...
  • Пишеш много истински и въздействащи стихове!
  • !!!
  • Поздравления!
    Вече не се изненадвам,само търся...
  • Много красиво Иво !!Сакрална изповед!!
  • Красива изповед!
    Поздрав!
  • ... нямам думи!
  • !!!
  • Пишеш завладяващо! Поздравления!
  • ... тихо стъпвам... по хиляди кристали начупен свят...
    Превъзходен стих, Ивайло, превъзходен - както само ти го можеш...
  • Ненадминат си! Как успяваш да намериш нови образи и така хубаво да ги вплиташ в чувства и мъка! Харесвам твоята тъжна и красива поезия. Всеки твой стих е отделен свят, отделен път към непреходното - любовта и страданието по нейната загуба.
    ...
    Искам да отговоря на Красимр - няма човек на света, който да не е преживял вълнение при допира с любовта и отчаяние, при нейната загуба, но всеки го преживява различно.
    Иво, оставаш впечатление, че твоят лирически герой много страда, но също така е одухотворен от преживянато вече, очакава своя път - каквъто и да е, с вяра!
  • Хубав е стиха ти! Зем.
  • Дали издглеждаш по-спокоен, знам ли!
    Но има много гняв във теб, неосъзнат.
    Натрупал се във празните ти нощи
    от спомен за един безгрижен смях!
    Поздрав, Иво!
    Всеки твой стих е с въздействие, така че нека бъда извинена за спонтанността.
Предложения
: ??:??