На загуба
На загуба
Не знам дали изглеждам по-спокоен,
защото ти избяга надалеч.
Приличам на един предаден воин,
изгубил своя щит и остър меч.
Не знам защо след толкова победи
залитам пак внезапно отегчен,
когато с друг разлепваш устни бледи
или сама осъмваш всеки ден.
Защо звучи наистина нелепо
и в тънките уши на моя кон,
че този дом без тебе не е крепост,
а само вехта кула от картон…
че всеки дълг без теб е страшно бреме,
а всеки щит - парче ръждив метал.
Затуй захвърлям стръвното си стреме
и чупя чаши в близкия локал.
Край мен разлистват погледи и устни,
пониква светъл непритворен смях.
Но от мига, когато ме напусна,
във този свят за всичко ослепях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
