На загуба
На загуба
Не знам дали изглеждам по-спокоен,
защото ти избяга надалеч.
Приличам на един предаден воин,
изгубил своя щит и остър меч.
Не знам защо след толкова победи
залитам пак внезапно отегчен,
когато с друг разлепваш устни бледи
или сама осъмваш всеки ден.
Защо звучи наистина нелепо
и в тънките уши на моя кон,
че този дом без тебе не е крепост,
а само вехта кула от картон…
че всеки дълг без теб е страшно бреме,
а всеки щит - парче ръждив метал.
Затуй захвърлям стръвното си стреме
и чупя чаши в близкия локал.
Край мен разлистват погледи и устни,
пониква светъл непритворен смях.
Но от мига, когато ме напусна,
във този свят за всичко ослепях...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
