На Златните, пролетно
Морето тази сутрин е студено,
притихнало и равно, като мен,
когато да приседна вместо него
на пясъка, от крачки набразден,
стърча самотно, права до чадъра,
очакващ потни, лъскави тела.
Морето тази сутрин е дълбоко;
изпило е небето през нощта,
напълнило е морските запаси
със още студ и още синева.
Морето тази сутрин е разкошно -
спокойно, изсветляло от тъга.
Публикувано във:
в-к Уикенд, 6-12.08.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
