Морето тази сутрин е студено,
притихнало и равно, като мен,
когато да приседна вместо него
на пясъка, от крачки набразден,
стърча самотно, права до чадъра,
очакващ потни, лъскави тела.
Морето тази сутрин е дълбоко;
изпило е небето през нощта,
напълнило е морските запаси
със още студ и още синева.
Морето тази сутрин е разкошно -
спокойно, изсветляло от тъга.
Публикувано във:
в-к Уикенд, 6-12.08.2016
© Павлина Гатева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
