Морето тази сутрин е студено,
притихнало и равно, като мен,
когато да приседна вместо него
на пясъка, от крачки набразден,
стърча самотно, права до чадъра,
очакващ потни, лъскави тела.
Морето тази сутрин е дълбоко;
изпило е небето през нощта,
напълнило е морските запаси
със още студ и още синева.
Морето тази сутрин е разкошно -
спокойно, изсветляло от тъга.
Публикувано във:
в-к Уикенд, 6-12.08.2016
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
