4 июн. 2012 г., 09:35  

На Златните, пролетно

911 1 6

Морето тази сутрин е студено,
притихнало и равно, като мен,
когато да приседна вместо него
на пясъка, от крачки набразден,

 

стърча самотно, права до чадъра,
очакващ потни, лъскави тела.
Морето тази сутрин е дълбоко;
изпило е небето през нощта,

 

напълнило е морските запаси
със още студ и още синева.
Морето тази сутрин е разкошно -
спокойно, изсветляло от тъга.

 

 

Публикувано във:

в-к Уикенд, 6-12.08.2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...