6.09.2009 г., 21:16

Начало

2.1K 0 31

 

Калдъръм и стръмни улици,

стаили тайни, криволичат;

шлагер стар се лее в музика,

от миналото образи надничат.

 

С пръски, прелестно разпенени,

вълни рисуват шарки върху кея;

лунни зайчета, преплетени,

по водната повърхност се белеят.

 

В пясъка – сълза отронена –

и аромат на дъхави смокини.

Обърнат лист на стари спомени,

тъга, преглътната със чаша вино.

 

Морски бриз нашепва истини

и сълзите превръща във кристали.

Поемам дъх… Пречистена….

пред изгрева на новото Начало…

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Ан, чудесен стих!
  • Страхотен стих ,Ани!
    Пречисти ме твоето начало!
    А стихотворението го прочетох снощи във в. Уикенд - Браво!
    Поздрави!
  • Образно и хубаво!
    По източния вятър ти пращам прегръдки Ани.
  • Минаваш като Кундалини през моята Набхи и Войд-Третата чакра, която ни дава чувство за пълно удовлетворение и вътрешен мир! Поздравления!
  • Прекрасно настроение!
    Неповторим стих!
    Поздрави и от мен!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...