14.02.2013 г., 9:39

Начало

842 0 7

                                                                          

 

 

                                                                          НАЧАЛО

 

 

Кога започна моето начало

и кога ще дойде моят край?

Нощта разперва пъстро наметало

окъпано от звезден рай.

 

Началото едно ли е в живота?

Нима и краят е един?

Ако е така, тогава със охота

на някой бих го подарил.

 

Аз искам много начала да имам

и краят им преглътнал смело бих,

дори след силна обич и раздяла

със радост бих написал тъжен стих.

 

Не искам да съм пестилив с живота,

 а с шепи смело да греба,

да обичам силно - до полуда,

със риск любов да погреба

 

Ще има срещи и раздели,

и сълзи, и горчиви дни.

Да знам - ужасно е, когато

душата ти започне да боли.

 

Но още знам, че пак ще дойде време

и в мен живее силната ми вяра,

че по-силно ще обичам... и ще бъда.

Началото е там, където свършва края.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ....да обичам силно-до полуда,
    със риск любов да погреба....

    Страхотно е!
  • След всеки край има ново начало,а и всяко начало ще има някога край-ЖИВОТА Е КРЪГОВРАТ.Стихотворението ти е страхотно.УСПЕХ!
  • ДА!
  • Прекрасно начало!
    След всяко зло, идва добро!

    Но още знам, че пак ще дойде време
    и в мен живее силната ми вяра,
    че по-силно ще обичам... и ще бъда.
    Началото е там, където свършва края.

    Дерзай!
  • Оптимистично и пълно с живот,макар,че от време на време излизаш от ритъма!Хареса ми!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...