Облякох
новата си дреха,
измих лицето си,
косите подредих.
Поемам днес
по новата пътека
пред чудния дворец,
който с радост
съградих.
Градината с
любов създадох,
всеки стрък
посях със мир
и с обич възрастих.
Тръгвам днес,
честита в новата си дреха,
каквото имам
да раздам.
Вземете си
и благост,
и утеха.
Бъдещето
е дете,
което спи
в ръцете ви.
© Кирилка Пачева Всички права запазени