Облякох
новата си дреха,
измих лицето си,
косите подредих.
Поемам днес
по новата пътека
пред чудния дворец,
който с радост
съградих.
Градината с
любов създадох,
всеки стрък
посях със мир
и с обич възрастих.
Тръгвам днес,
честита в новата си дреха,
каквото имам
да раздам.
Вземете си
и благост,
и утеха.
Бъдещето
е дете,
което спи
в ръцете ви.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
