Облякох
новата си дреха,
измих лицето си,
косите подредих.
Поемам днес
по новата пътека
пред чудния дворец,
който с радост
съградих.
Градината с
любов създадох,
всеки стрък
посях със мир
и с обич възрастих.
Тръгвам днес,
честита в новата си дреха,
каквото имам
да раздам.
Вземете си
и благост,
и утеха.
Бъдещето
е дете,
което спи
в ръцете ви.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
