26.08.2009 г., 9:58

Начало

835 0 6

 

 

Ще се познаеш в редовете ми

 

 

Не ни събра със теб случайността,

зная - бе ни писано да се намерим.

Родих се във очите ти като жена,

разлюбила отдавна глупави химери.

 

Друга съм, пораснала и изведнъж,

способна всичко свое да рискувам,

в замяна само, за ласките на мъж,

чиито устни всяка нощ сънувам.

 

Да, с теб не ни събра случайността,

не бе от липса, нито от страдание.

Не знам какво е, но с тебе съм жена,

горяща в лудост, страст и във желание.

 

"С тебе ни събра случайността,

а можеше нима да се разминем..."

Д. Дамянов

 

 


 

 

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...