Aug 26, 2009, 9:58 AM

Начало

  Poetry » Love
842 0 6

 

 

Ще се познаеш в редовете ми

 

 

Не ни събра със теб случайността,

зная - бе ни писано да се намерим.

Родих се във очите ти като жена,

разлюбила отдавна глупави химери.

 

Друга съм, пораснала и изведнъж,

способна всичко свое да рискувам,

в замяна само, за ласките на мъж,

чиито устни всяка нощ сънувам.

 

Да, с теб не ни събра случайността,

не бе от липса, нито от страдание.

Не знам какво е, но с тебе съм жена,

горяща в лудост, страст и във желание.

 

"С тебе ни събра случайността,

а можеше нима да се разминем..."

Д. Дамянов

 

 


 

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...