1.11.2015 г., 21:06

Начало и край

582 0 0

Понякога с мен разумът играе

и сякаш съм не аз, а някой друг.

Понякога сърцето ми мечтае 

наопаки, на разума напук.

 

И често самотата ми прелива

като че никога в живота ми не бил си,

но често съм и толкова щастлива,

че болката в съня ми победил си.

 

А всеки ден започваме отново - 

довчера сякаш че не сме били

и винаги заспивам със тревога,

че минало са нашите мечти.

 

И всяко утро почва отначало

и всеки нов ден свети зарад теб - 

ти ласкаво обгръщаш ме изцяло,

но друг път си студен - като от лед,

 

Наричаш ме ти своя половина,

пристанище си в мене съградил,

но в твойта крехка, вехта бригантина

от мен два спомена си тайно скрил:

 

За нея и за вашата любов

и твойто обожание към нея 

и още как под лунния покров 

признал си й: "За тебе аз живея!"

 

И още за цветя и за усмивки,

за мънички, забравени неща - 

на зимата под тежките завивки

как шепнели сте си за любовта. 

 

Боли ме да го зная, но това е 

и мойто доказателство в любов

и тихичко сърцето ми ридае,

но вярно следвам ясния му зов,

 

а думите са празни, бездиханни 

и нищичко не значат те,

но аз живея в спомени уханни - 

щастлива бях, когато бях дете . . . 

 

Понякога си толкова наблизо - 

докосваш ме, подаваш ми ръка.

Понякога пък всичко е тъй сиво,

като че няма дневна светлина . . . 

 

Борбата ми за теб е безуспешна - 

аз твърде често мисля си така.

Но утрото без тебе да посрещна?

Не мисля, че го мога. Не сама!

 

Във омагьосан кръг завъртам се отново

и мисля си : "Коя бях вчера аз?"

Душата си претърсвам за опора,

но никоя без теб оставам аз  . . . 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...