Над белия лист

      Стоя над бялата хартия,

не знам с какво съм зареден

Дори от себе си, не крия –

че нещо вътре, става с мен!

Измъчва ме едно горене.

Вулкан от чувства, плиска в мен.

Подпаля ли се изведнъж,

край мен заплисква звезден дъжд!

Светът край мен, изгаря в огън!

Люлее се от земетръст…

И тръгвам аз, в галоп и тръст,

защото иначе не мога!..

Съдбата има своя пръст!

Тук всеки носи своя кръст!

Аз в този кръговрат изгарям.

Но искам дири да остовя!...

Приличам на кълбо от нерви!

Щом се увличам да творя!...

И всяка струна в мен трепери!

Във творческия труд горя!...

Все с някого се състезавам.

И нося, тежкия си кръст

Амбициите не забравям!

Готов съм винаги за мъст!

Аз знам от мойта медицина,

че всичко е адреналин !

Щом действието му премине,

на статуст друг, ти ставаш син!

Такъв съм аз: голям и малък !..

Препущам във галоп и тръст…

На коня хапвам аз по залък

и все Михаля гоня с, хъс…