21.10.2009 г., 15:02 ч.

Над каньона... 

  Поезия
412 0 4

 

И нека да е грях,  любими. Нека.

Когато е любов – не се брои.

Залутана из дебри без пътеки,

се връщам там, където те открих.

Където срещнах изгрева с лика ти.

А пулсът ми повторно го изписа.

Спомни си за каньона...

Там ще чакам.

И нека да потънем в грях,  мой рицарю.

 

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??