Oct 21, 2009, 3:02 PM

Над каньона... 

  Poetry
414 0 4

 

И нека да е грях,  любими. Нека.

Когато е любов – не се брои.

Залутана из дебри без пътеки,

се връщам там, където те открих.

Където срещнах изгрева с лика ти.

А пулсът ми повторно го изписа.

Спомни си за каньона...

Там ще чакам.

И нека да потънем в грях,  мой рицарю.

 

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??